Вестибуларен невронит

Вестибуларен невронит

772
0

Вестибуларен невронит – остро (бактериално) поражение на вестибуларната ганглия, вестибуларните ядки и други ретролабиринтни структури, отделено в самостоятелна нозологична форма през 1949 г. американски оториноларинголог К. Холлпайк (C. Hallpike).

Вестибуларен невронит
Вестибуларен невронит

Заболяването се характеризира с остър удар на вестибуларната дисфункция без кохлеарните нарушения, еднакво често се проявява при лица от мъжки и женски пол, най-често при възраст 30-35 години. Вестибуларен невронит се среща еднакво често при едностранно и двустранно поражение и свързан със заболявания на токсико-инфекциозен и токсико-алергичен характер (вирусни инфекции, ОРЗ, хранителни отравяния, нарушения обмяната на веществата и др.), а също и със заболявания не установена природа. Продължителност на клиничните прояви е от 1 до 3 месеца, след което болестта изчезва без следа и никога повече не се повтаря.

Симптоми на вестибуларен невронит

Вестибуларния невронит се характеризира с внезапно бърз вестибуларен синдром. На фона на силен системен световъртеж се проявява хоризонтално-ротаторен спонтанен нистагъм II-III степен, насочен към болната страна, което променя през няколко часа посоката си на обратно.

Драстично са нарушени координация на движенията, равновесие; пациентът лежи на страна, съответно на страна, в която е насочен спонтанен нистагъм (при всички без изключение видове на очен двухкомпонентен нистагъм посоката му определят в британска колумбия).

Специфични вестибуларни симптоми се придружават от гадене и повръщане, фотофобия. Удар може да се продължава няколко часа или дни, след това тежестта се намалява постепенно, и обикновено 10-14 дни спонтанни признаци на вестибуларната дисфункция минават, но в рамките на няколко седмици (до 3 месеца) се запазва постепенно нормализираща еднопосочна хипофункция на вестибуларния апарат на причинно-следствена страна. Кохлеарна функция за цялото време на болестта и след нея остава нормална.

Диагностика на вестибуларния невронит

Диагностика на вестибуларния нейронит изключително затруднителна в ранните часове във връзка с необичайност на заболяването и възможността за възникване на вестибуларния пароксизъм при много други патологични състояния. При поставяне на диагноза се основават на данни в медицинската история (липса на подобни пристъпи в миналото, както и такива заболявания, като болест на Мениер, шийна остеохондроза, възпалителни заболявания на ухото и други подобни).

Определено значение има и възрастта на пациента, обикновено по-млад. Основният диференциално-диагностичен признак е кохлеовестибуларна дисоциация, състояща за установяване на нормален слух при наличието на бурни вестибуларни симптоми.

Познавателна статия:  Синдром на вестибулопатия

Лечение на вестибуларен невронит

Лечение на вестибуларен нейронит основно патогенетично и симптоматично (антихистаминови лекарства, успокоителни, дехидратация), в някои случаи носят ефект на антивирусни лекарства.

НЯМА КОМЕНТАРИ

НАПИШИ КОМЕНТАР