Синдром на Гилен-Баре

Синдром на Гилен-Баре

725
0

Синдром на Гилен-Баре – това е остра възпалителна полирадикулоневропатия, проявяваща се с апатични парези, нарушения чувствителността и вегетативни нарушения. Нервните влакна покрива миелинов слой, който сякаш обгръща нерва. Той състои от липиди, които предпазват и подхранват нерв. По миелинизирани нервни влакна импулси преминават по-бързо, отколкото по немиелинизирани. Когато възпалението обхваща периферните нерви на тялото или на мускулите на лицето, то възниква възпаление на миелинов слой или нерв. Понякога чрез шест месеца болестта преминава самостоятелно, но възможно преминаване в хронична форма. Има риск от смъртен изход.

Симптоми на синдрома на Гилен-Баре

Основни симптоми на заболяването

  • Парестезия.
  • Липса на чувствителност в крайниците.
  • Болки в гърба, раменна и тазова зона.
  • Парализа на долните и горните крайници.

Причини синдрома на Гилен-Баре

Причини и лечение синдрома на Гилен-БареОт синдром на Гилен-Баре страдат по целия свят, най-често децата. Обикновено болестта се развива след претърпели инфекции на горните дихателни пътища или чревна инфекция. След 1-3 седмици се появяват симптоми на парализа. Обикновено миелинов слой се засяга вследствие на инфекциозни процеси, протичащи в организма, но това може да се случи и при нарушаване на имунната и нервната системи, както и при отравяния с химикали или чужди за организма протеини. Понякога заболяването възниква след операцията.

Лечението синдрома на Гилен-Баре

Лечението е особено важно в първите часове на заболяването. При възникване на болки в крайниците, слабост, парализа, трябва незабавно да отидете в болница. При липса лечение на парализа може да се разпространи и да обхване дихателните мускули, което представлява заплаха за живота. Лек на пациенти обикновено се провежда в отделения за интензивно лечение, се извършва заместващо преливане на кръв. Предписват противовъзпалителни лекарства, а при инфекция – антибиотици. Понякога трябва да се предписват лекарства, които потискат реакциите на имунната система.

В края на остър период важно лечението на остатъчни явления. Това е доста дълъг процес. Се прилагат физиотерапия и кинезитерапия. В острата фаза на заболяването мускулите на горните и долните крайници слаби и парализирани, така че вследствие атрофия на мускулите, съкращаването на сухожилията и промени в костната тъкан възможни остатъчни явления. Тази опасност може да се намали с прилагане на масаж и лечебна физкултура. Лечението допринася за пълно възстановяване на мускулната функция.

Превантивни мерки, които могат да предпазят от синдрома на Гилен-Баре, няма. В случай на заболяване трябва правилно да изпълнявате упражнения на лечебната физкултура и стриктно да спазвате специална диета, назначена от лекар.

При възникване слабост на мускулите необходимо да се консултирате с лекар. Болестта трябва да се лекува, но така или инак, след като получихте заболявания са възможни остатъчни явления и дори смъртоносни резултати.

Невролог ще огледне мускулите на долните и горните крайници, ще провери сухожилни рефлекси. С помощта на лумбална пункция ще вземе изследване на ликвор. Лекарят ще извърши електроневромиография за проверка проводимостта на нервите което няколко болезнено за пациента. В някои случаи той може да вземе проба от тъкан на засегнатия нерв за микроскопични изследвания. При извършване анализа на кръвта лекар може да открие огнища на инфекции в организма. Въз основа на получените резултати лекар назначава подходящо лечение.

Преди всичко стават бавни и не в състояние да изпълняват своята функция мускулите на долните крайници. Пациентът мисле, че по краката пълзят тръпки, те стават безчувствени, се намалява чувството на болка и усещане за докосване. Болкови усещания може да се провери с помощта убождане кожата на крака с игла. Възникват симптоми атрофия на мускулите. През първите дни заболяването прогресира, след някакво време се засягат горните крайници и други части на тялото. Пациенти със синдром на Гилен-Баре трябва да проведат лечение в болницата (след 2-4 седмици след появата на първите симптоми на заболяването). Понякога на пациента се изисква изкуствена вентилация на белите дробове.

НЯМА КОМЕНТАРИ

НАПИШИ КОМЕНТАР