Особености на лаймска болест

Особености на лаймска болест

181
1

Лаймска болест – заболяване предимно с увреждане на кожата, нервната и сърдечно-съдовата система, опорно-двигателния апарат, склонно къи продължително течение.

Заболяването може да възникне във всяка възраст, но най-често – при деца до 15 години и възрастни на възраст 25-44 години.

Лаймска болест
Източник на лаймска болест – много видове диви и домашни гръбначни животни и птици

Патогени заболявания: борелли. Резервоар и източник на лаймска болест – много видове диви и домашни гръбначни животни и птици (главно различни видове диви гризачи, елени, лосове и други). В природните огнища патогени циркулират между клещи и диви животни. Хранят кърлежите повече от 200 вида диви животни.

Механизъм предаване на лаймска болест – чрез кръвта, по-рядко – при консумация на сурово мляко (на първо място на кози), чрез ухапване от кърлеж с неговата слюнка, изпражнения (при втриване).

Имунитет след лаймска болест не устойчив – чрез няколко години след като се възстановите възможно повторно заразяване.

Рискови фактори на заражението: престой в смесена гора (местообитание на кърлежи), особено в периода от май до септември.

Прояви на Лаймска болест

Инкубационният период на лаймската болест се варира от 1 до 50 дни, съставлявайки в средно 10-12 дни.

Етап I (локална инфекция)

Се развива при 40-50% от заразените в рамките на първия месец след ухапване от кърлеж.

Характерни грипоподобно течение с висока температура, главоболие, слабост, общо неразположение, болки в мускулите и ставите, понякога с изразени тръпки. Температурата на тялото може да бъде висока, до 39-40°С; треска може да се продължи до 10-12 дни. Понякога отбелязват гадене и повръщане.

Суха кашлица, хрема, възпалено гърло – наблюдават рядко. Основният знак, специфичен за лаймска болест – мигриращо пръстеновидно зачервяване. Около у 20% от болните то може да бъде единствена проява на първата стадия на болестта.

Място на ухапване от кърлеж
Първо на мястото на ухапване от кърлеж възниква петно

Първо на мястото на ухапване от кърлеж възниква петно – област с хомогенно зачервяване, постепенно (в продължение на няколко дни) разширяващ във всички посоки до няколко десетки сантиметра в диаметър. Края на петната стават ясни, ярки, червени, вдигнати над нивото на здравата кожа. При част от болните център на петното постепенно бледнее, се превръща в пръстеновидно, придобива синкав оттенък. В областта на петна са възможни сърбеж, умерено раздразнение.

При лечение с антибиотици зачервяване се запазва няколко дни, без лечение – до 2 месеца и повече. След неговото изчезване са възможни слаба пигментация, лющене.

Етап II

Се развива при 10-15% от заразените след няколко седмици или месеца (обикновено при липса на адекватно лечение). Се изразява в поражение на нервната и сърдечно-съдовата система (болки в сърцето, сърцебиене), лезии на кожата под формата на пръстеновидни елементи уртикария.

Други промени: поражения на черния дроб, очите, ангина, бронхит, увреждане на бъбреците.

Етап III

Се формира през 1-3 месеца след края на първите две фази (понякога през 6-12 месеца и повече). Болестта придобива дълго рецидивиращо течение със слабост, умора, главоболие, повишена възбуда или депресия, нарушения на съня, увреждане на различни органи и системи.

Диагностика

  • Анализ на кръвта
  • Реакция на извънредни имунофлюоресценции за наличие на антитела към борелли (основен серологичен метод в Русия)
  • Твърдофазнен ИФА на антитела към борелли (резултатите могат да бъдат отрицателни в I стадия на заболяването или на фона на антибактериална терапия и, напротив, фалшиво позитивни при треска на скалистите планини, системен лупус вълчанка, ревматоиден артрит)
  • ПЦР за откриване на протеин борелли в тъканите, серума и в синовиалната течност (най-специфичен).

Лечение на лаймска болест

Лечение на лаймска болест се случва постоянно в инфекциозна болница.

При I етап:

Антибактериална терапия в рамките на 2-3 седмици:

  • Доксициклин по 10 мг 2 п/ден
  • Амоксицилин по 500 мг 3 п/ден (за деца 25-100 мг/кг/ден) вътре
  • Антибиотик резерва – цефтриаксон от 2,0 г в/м 1 п/ден

На фона на антибактериална терапия може да се развие реакция на Яриш-Херксхаймер (треска, интоксикация на фона на масовата смърт на борелли). В този случай антибиотици в кратък период от време влияе на продължаването на силата, а след това прием възобновяват в по-малка доза.

При II стадия на лаймска болест:

Антибактериална терапия в продължение на 3-4 седмици

  • При липса на промени в гръбначномозъчната течност показани доксициклин, 100 мг 2 п/ден или амоксицилин по 500 мг 3 п/ден вътре
  • При наличие на промени в гръбначномозъчната течност – цефтриаксон по 2 грама 1 п/ден, цефотаксим по 2 г на всеки 8 часа или бензилпеницилин (натриева сол) по 20-24 милиона ед/дневно.

При III етап:

  • Доксициклин по 100 мг 2 п/ден или амоксицилин по 500 мг 3 п/дневно орално в продължение на 4 седмици
  • При липса на ефект – цефтриаксон 2 г на 1 п/ден, цефотаксим по 2 г на всеки 8 часа или бензилпеницилин (натриева сол) на 20-24 милиона ед/дневно в продължение на 2-3 седмици.

Прогноза при болестта

Ранно начало на антибактериална терапия позволява да се съкрати продължителността течението и да се предотврати развитието на късните стадии на болестта.

В напреднал етап лечението на лаймска болест не винаги успешно – при поражение на нервната система прогнозата е неблагоприятна.

Доксициклин в период на бременност не трябва да се използва.

1 коментар

НАПИШИ КОМЕНТАР