Фибромиалгия основни характеристики, лечение

Фибромиалгия основни характеристики, лечение

203
0

Фибромиалгия – форма поражението на вътреставните меките тъкани, характеризиращо се с разлята костно-мускулна болка и наличието на специфични болезнени точки или точки с повишена чувствителност, дефинирани при палпация. От заболяването страдат предимно жени на средна възраст.

основни характеристики на фибромиалгия
От фибромиалгия страдат предимно жени на средна възраст

Прояви на фибромиалгия

Характерна особеност на фибромиалгия е изобилие и разнообразие на жалби и субективни усещания на пациента при доста оскъдни обективни признаци на заболяването.

Основният симптом на фибромиалгия – това е разлята костно-мускулна болка. Болката се разглежда като разлята, ако тя присъства в различни анатомични области на дясната и лявата половина на тялото под и над кръста, а също и в проекцията на гръбначния стълб.

Болка обикновено е съчетана с чувство на сутрешната скованост, чувство за подуване на крайниците, бърза умора на мускулите и чувството на „тръпки“ или изтръпване. Характерно засилване на изброени признаци при промяна на времето, умора, стрес.

В съответствие с диагностични критерии на Американската колегия на ревматологи продължителност на фибромиалгични симптоми трябва да надвишава 3 месеца, тъй като появата на разляти мускулни болки и умора може да бъде причинена с претърпела вирусна инфекция, временно нарушение на съня и стресови ситуации.

Значителни психологически разстройства в голяма степен определят прояви на фибромиалгия и приближават заболяването към синдром на хронична умора.

Едно от най-типичните оплаквания е бърза умора, която отбелязват 87% от пациентите. Нарушение на съня, което се проявява с затруднен процес на заспиване, непостоянен неспокоен сън и липса чувство за възстановяване след сън, наблюдавани при 79% от пациентите. Често главоболие от типа мигрена се отбелязва повече от половината пациенти с фибромиалгия.

За пациенти са характерни емоционални разстройства, които могат да варират от малък спад в настроението преди изразена депресия и тревожно състояние.

Заедно с психични нарушения при пациенти с фибромиалгия могат да бъдат открити редица нарушения.

Тези нарушения включват в себе си такива прояви, като синдром на раздразнено черво, пременструален синдром, първична дисменорея, вестибуларни разстройства, ССЫЛКА синдром хипермобилност на ставите, синдром на раздразнен пикочен мехур, синдром задържане на течности, синдром на Рейно и шагрено подобен синдром, пролапс на митралния клап, дисфункция на темпоромандибуларната става, откриване на мрежно ливедо.

Диагностика

Голямо значение се придава на намирането на болезнени специфични точки, присъствието на които отличава фибромиалгия от други заболявания, придружени с хронична костно-мускулна болка.

При определяне на болезнени точки оптимално следва да се счита пръстно налягане с усилие, не повече 4 кг. Точка се счита като положителна, ако пациента отбелязва болка. Според критериите на Американската колегия на ревматологи необходимо за диагноза фибромиалгия е наличието на 11 болезнени от 18 възможни точки. Преобладава локализацията им в мускулите на раменния пояс, гърба, лумбално-сакралната и седалищна област.

Диагностика на фибромиалгия
Болезнени точки при фибромиалгия

Съществен момент в диагностицирането на фибромиалгия – това е търсене на болезнени точки. За изключване фактора на субективност необходимо повторно определяне броя на болезнени точки от различни лица. Освен това, задължително определяне чувствителността на болкова чувствителност в контролни точки.

Лечение на фибромиалгия

Наличие на изразени психични нарушения диктува необходимостта от включване на антидепресанти за лечение на фибромиалгия. Най-често се използват амитриптилин, мелипрамин в доза 10-25 мг 1 път на нощ. Курсът на лечение е 4-6 седмици. Флуоксетин се предписва по 20 мг 1 път в първата половина на деня.

Широко приложение в лечението на фибромиалгия са намерили нестероидни противовъзпалителни средства. Продължителен прием във вътрешността на нестероидни противовъзпалителни средства е нежелателен поради възможни странични ефекти. В последно време предпочитание се дава на местна терапия под формата на мехлеми, гелове, а също и локални инжекции в комбинация с болкоуспокояващи, по-специално с лидокаин.

Се счита за целесъобразно включването на мускулен релаксант така наречено местно действие: баклофен в доза 15-30 мг дневно или дантролен в доза от 25-75 мг на ден допринася за намаляване на мускулния тонус, притежават болкоуспокояващо действие.

Има съобщение за ефективността на антиоксиданти (аскорбинова киселина, алфа-токоферол).

От нелекарски средства за лечение широко се използват различни физиотерапевтични процедури, по-специално, масажи, балнеолечение, криотерапия.

Много внимание през последните години се отделя на физическите упражнения, а именно аеробика като ефективен метод за премахване на хронична болка в мускулите и умора. Съществено значение се придава и на техники за психологическа рехабилитация на пациенти с фибромиалгия – психотерапия и автогенна тренировка.

НЯМА КОМЕНТАРИ

НАПИШИ КОМЕНТАР