Болест на Рейно симптоми и лечение

Болест на Рейно симптоми и лечение

1260
0

Болестта на Рейно представлява разстройство пристъпообразен тип в артериално кръвоснабдяване стъпалата и/или китките, възникнало на фона на продължително излагане на стрес, студ и някои други фактори. Болестта на Рейно, симптомите на която се проявяват по-често сред жени, се отделя преди всичко, със симетричност поражението на крайниците.

Общо описание

Описание болест на рейно
Болестта на Рейно обикновено е вторичен феномен

Болестта на Рейно обикновено е вторичен феномен, чието развитие се случва на фона на различни видове дифузни заболявания, възникнали в съединителната тъкан (по-специално това е склеродермия), а също поражение в областта на шийния отдел на гръбначния стълб. Освен това се отбелязва възможността за появата на болестта и на фона на заболявания на периферна нервна и ендокринната системи, артериовенозни аневризми и пръстни артериити, заболявания гийните ребра и др.

Рейно, френски лекар, който за първи път описва това заболяване, се придържа към мнението за това, че това е невроза, възникнал в резултат на прекомерна възбудимост, актуална за съдодвигателни гръбначни центрове.

Малко по-късно било установено, че характерен на заболяване комплекс на симптоми може да действа и като самостоятелно заболяване, и като синдром, възникнат в резултат на определени нозологични форми (например, спондилогенна патология).

Важна роля могат да играят и нарушения на ендокринния мащаб (надбъбречни нарушения, нарушения в работата на щитовидната жлеза), инфекции, а също и вродена недостатъчност областта на страничните рогове на гръбначния мозък. Възниква нарушаване функционалността на различно ниво в съдодвигателните центрове, което засяга голямия мозък (кора полушарията), мозъчния ствол, хипоталамуса и гръбначния мозък. Това, на свой ред, предизвиква повишаване тонуса на вазоконстрикторите.

Забележително е, че болестта на Рейно – заболяване, на което в особена степен са изложени пианисти и машинописци.

Симптоми на заболяването

За сметка образование прояви, свойственни на заболяването, под формата на спазъм кръвоносните съдове дистални отдели на крайниците (крака, ръце) са изложени към бледност, в някои случаи то също така може да повлияе на устните, ушите и носа. Развива се асфиксия – задушаване на фона на кислороден глад в комбинация с ръст в състава на кръв и в тъканите на това въглена киселина, с други думи, функция на дишането с остър начин се ограничава. В областта на засегнатата област температурата се понижава, се формира некроза на тъканите.

Произтичаща болка придружена с раздразнение, което изпитват чувствителни нервни влакна с оглед на въздействието на токсични вещества, произведени в ишемичната област.

Причини и симптоми болестта на рейно
Възможни прояви болестта на Рейно на ръцете

Като от нас вече отбелязано, че болест на Рейно най-често се среща при жените (повече от 5 пъти), отколкото, съответно, при мъжете. В основата заболеваемост се отбелязва при жените от 20 до 40 години, може би комбинация протичане на заболяването с мигрена. Класически форми болестта на Рейно определят три основни стадии на заболяването.

  • I етап. Този етап се характеризира с появата на внезапен спазъм на артериите и капилярите в определена област. Като цяло, тази област придобива отмираща бледност, на пипане става студена, се отбелязва също така и намаление в него обща чувствителност. Продължителност течението на пристъп може да бъде от няколко минути до 1 час (в някои случаи възможно по-дълго течение). След това спазъма се прекратява, след което по-рано засегнатата област придобива обичайния си вид. Пристъпи могат да се повтарят през различни интервали.
  • II етап. Този етап се характеризира с явления под формата на задушаване(асфиксия). Се проявява спазъм под формата на синьо-лилаво оцветяване на кожната покривка. Едновременно с това възниква усещане на изтръпване, в някои случаи – силна болка. Места на задушаване губят особена им чувствителност. Значителна роля в механизма развитието на съответния етап изпада на пареза (частично отслабване, непълна парализа) на вените. След някакво време данни прояви изчезват. Не са изключени случаи, в които болестта на Рейно протича само с първия етап, а също и случаи с течение на заболяването само с втория етап. Също така актуална възможност за преминаване от първия етап на втория.
  • III етап. Развитието на тази фаза се случва след дълго течение прояви на асфиксия. В този случай крайник придобива подпухналост и става виолетово-сини, освен това в нея се образуват мехурчета с характерно кръвно съдържание. Аутопсия на такъв мехур ви позволява да обнаружите на неговото място некроза на тъканите, в по-тежки случаи некрози засягат не само кожата, но и всички тъкани, чак до костите. Завършване процеса се характеризира с белези на сформираната язвена повърхност. Най-често характерна симптоматика се фокусира в областта пръстите на ръцете и краката, при изключително рядко фокусиране в областите върха на носа и ушите.

Що се отнася към хронична форма протичането на болестта, то в този случай неговата продължителност може да бъде не едно десетилетие. Образование на гангрена – рядко развитие болестта на Рейно, в този случай некроза обхваща нокътна фаланга или част от тях. Пароксизми (засилване проявите, периодично връщане симптоматиката на заболяването) може да се повтарят при някои пациенти – по няколко пъти на ден, при други – с интервали на един и повече месеца.

Диагностика болестта на Рейно

Диагностика заболяването се извършва в съответствие с оглед на основните му клинични прояви. Преди всичко, трябва да се определи за какво точно става въпрос – за болест на Рейно или за синдрома на Рейно. Болестта по-специално се характеризира с наличието на симптоми като пристъпи бледност на пръстите или ги цианоза(синкавост), което обикновено актуално за втория и третия етап на заболяването.

Освен това данните за прояви могат да засягат също и по-високи части на лицето, което е важно при силно охлаждане и въздействието на дразнителите емоционален и друг характер. Болестта на Рейно се характеризира и с липса на гангрена в областта на кожата на пръстите и продължителността протичането на заболяването от две години.

Що се отнася до синдром на Рейно, тук типично наличие на признаци, присъщи на основното заболяване. Към него по-специално се отнася спондилогенен синдром областта на предната стълбен преден мускул, ендокринни заболявания, сирингомиелия, интоксикация, получени в резултат въздействието на едни или други химически вещества, вибрационна болест и други. Всички изброени клинични форми не са типична картина, свойствена на болест на Рейно.

Като цяло конкретни и еднозначни клинични прояви, посочващи за наличие болестта на Рейно, няма. Специалист може допълнително да извърши изследвания на крайниците на пациента, за да се избегне възможна компресия на кръвоносните съдове, което може да действа като имитиращ фактор на разглежданото заболяване. Освен това, диференциална диагноза определя необходимостта от изключване на още около 70 вида флебологични и автоимунни заболявания, придружени от синдрома на Рейно и съответната му симптоматика.

Друг етап диагностицирането на болестта са студови проби, при които се извършва оценка състоянието на крайниците от момента на тяхното потапяне във вода при температура 10 градуса на няколко минути.

Лечение болестта на Рейно

Акталност диагноза „синдром на Рейно“ предполага ориентация терапията към заболяването, явяващо се при това основно заболяване. Болестта на Рейно, от своя страна, предвижда лечение в друга посока, което се заключва в купиране симптоматиката на дадена болест, а също в предотвратяване на тези причини, които предизвикват пристъпи на тази болест.

Първият етап лечението болестта на Рейно е в прилагане на консервативни методи. Така пристъп на ангиоспазъм може лесно да е преодолеем чрез прилагане на топли вани и завиване, се прилага също и масаж на засегнатото място на крайника. Що се отнася до медикаментозна терапия, то тя се свежда до приемане на лекарства със съдоразширяващи действия. Освен това следва максимално да се изключи възможността за преохлаждане и нараняване на крайниците, опитайте се да избягвате стресови ситуации, чрез контролиране на собствено отношение към тях.

Етап на образование язви при съпътствуваща некроза на тъканите изисква назначаването на съответната терапия. Продължителност на медикаментозно лечение при болестта на Рейно може да бъде няколко години, т.е. на практика до този период, докато пристъпи на ангиоспазъми няма да загубят чувствителност към използваните в лечението на съдоразширяващи препарати.

При развитие болестта в подобна посока се изисква хирургическа намеса (симпатектомия). Тя се заключва в купиране или премахване на нервните влакна областта на чквствителен ствол, които са основна причина за появата спазми на артериите. По-малка травматичност се отбелязва при ендоскопска симпатектомия. Освен това, спомагателни методи лечението на заболяването са сеанси на плазмафареза, които позволяват да се премахне от кръвта метаболични и токсични компоненти, които оказват негативно влияние.

При поява на характерни за болестта на Рейно симптоми трябва да се обърнете към съдов хирург.

НЯМА КОМЕНТАРИ

НАПИШИ КОМЕНТАР