Болест на Пертес

Болест на Пертес

547
1

Остеохондропатия на тазобедрената става (болест на Пертес)

Болест на Пертес (остеохондропатия на главичката на бедрената кост) — отмиране на главичката на бедрената кост с неинфекционна природа. Преобладаващ възраст развитието на болест на Пертес — 4-14 години. Момчета болеят в 3-4 пъти по-често, отколкото момичетата. Представя най-често срещана в детска възраст разновидност на асептична некроза на главичката на бедрената кост.

Отделят 5 стадии(етапа) на болест на Пертес:

  • 1 етап – асептична некроза
  • 2 етап – средно импресионното фрактуриране
  • 3 етап – фрагментация, резорбция секциите на отмирано поресто вещество
  • 4 етап – възстановяване
  • 5 етап – етап на вторични промени

Причини за развитието

Остеохондропатия на тазобедрената става (болест на Пертес)
Нарушение кръвоснабдяването на главичката на бедрената кост

Задължително условие за развитие на болест на Пертес е наличие при детето определени предразполагащи (вродени) и производящи (придобити) фактори. Предразполагащ фактор за болест на Пертес (или фона на появата му), служи нарушение на развитието, в този случай – изостаналост (миелодисплазия) лумбалния отдел на гръбначния мозък, отговарящ за инервация на тазобедрените стави. Изостаналост на гръбначния мозък носи вроден – генетично определен характер, тя се среща при голяма част от децата и се различават по степен на тежестта. Миелодисплазия лека степен, може да остане незабелязана в продължение на целия си живот, докато по-съществени нарушения на развитие на гръбначния мозък се проявяват под формата на редица ортопедични заболявания, към които се отнася и болест на Пертес.

Анатомическа структура областта на тазобедрените стави при деца с миелодисплазия се различава особено от факта, че броят и калибър на съдове и нерви, които осъществяват инервация и кръвоснабдяването на ставите, по-малко, отколкото у здраво дете, така че притока на кръв в тъканите на ставата хронично понижен, и те изпитват недостиг на храна. Наличието на миелодисплазия също негативно влияе и на тонуса на съдовата стена.

Болест на Пертес се развива само в случай, когато кръвоснабдяване на главичката на бедрената кост се спира напълно, което става под действието на производящи фактори – възпаление на тазобедрената става или малка по сила травма, водеща до компресия (претискане) по-горе описани малко числени и недоразвити кръвоносни съдове отвън. Възпаление на тазобедрената става възниква под въздействието на инфекция, попадаща в става, например, от носоглътката при настинки. Именно поради това последните често предшестват началото на болест на Пертес. Малка по сила травма може да остане незабелязана както от родителите, така и децата. В резултат на това се случва пълно блокиране притока на кръв (или инфаркт) на главичката на бедрената кост, което води до нейното частично или пълно отмиране, т.е. образуване огнища на некроза.

Познавателна статия:  Коксартроза лечение, симптоми и профилактика

Симптоми на болест на Пертес

Процес по-често е едностранен, по-рядко – двустранен. Първоначалните етапи протичат без никакви прояви. Първите признаци на болест на Пертес – лека болезненост в тазобедрената става и накуцване. Понякога заболяването се започва с болки в колянната става. Родителите могат да забележат някои нарушения на походката под формата на „падане“ на един крак. Силни болки се отбелязват много по-рядко, грубо накуцване, като правило, не се случва – така че обръщане към лекар в първата фаза на заболяването (стадия на остеонекроза) е доста голяма рядкост.

Първият етап на заболяването обратим и при благоприятен набор от обстоятелства (малък обем на огнища на некроза и бързо възстановяване притока на кръв в епифиза) заболяването може да се завърши до началото на развитие на деформация на главичката на бедрената кост, без да преминавате към втората стадия.

По-нататък отмирана костна тъкан на горното полукълбо на главичката на бедрената кост губи своята нормална механична якост, в резултат на което, под влияние на ежедневното натоварване – ходене, скачане и др. или дори при липса на таково, постепенно се развива деформация на главичката на бедрената кост, която е основната и най-сложната проблема за лечение на детето. По-късно се появяват умора при ходене, болки в ставите, накуцване, ограничение на движенията в тазобедренната става, скъсяване на крайника.

В момента завършване на болест на Пертес деформация на главичката на бедрената кост може да има различна степен на изразеност – от малка и едва забележима на рентгенограмма до груба „гъбовидна“ или „седловидна“. Степента на деформация на главичката на бедрената кост се определя от размери и локализация (местоположението) огнището на некроза в епифиза и, от своя страна, пряко определя изхода на заболяването – благоприятен или неблагоприятен. Лош резултат на болестта се счита за появата на клинични признаци на деформираща коксартроза (постоянно се развиват дегенеративни промени в става) под формата на изразен болков синдром и нарушена походка.

Диагностика

Необходимия минимум за проучване, който позволява с висока точност да потвърди наличието на болест на Пертес дори в първия етап или да изключи дадено заболяване – рентгенологично изследване. Може да се препоръчва изпълнението на магнитно-резонансна томография и ултразвуково изследване на тазобедрените стави, но последните се провеждат само като допълнителни методи за изследвания, тъй като не са определящи за поставяне на диагноза болест на Пертес.

Лечение болест на Пертес

Лечение болест на Пертес
Превръзки при болест на Пертес

Основната задача на лечение децата с болест на Пертес е подход на анатомични структури на засегнатата тазобедрена става до нормално, само в този случай може да се надяваме на това, че през следващите години от живота на пациента няма да отбелязаме изразени нарушения на походката и болезнени усещания.

В базата на лечение децата с болест на Пертес традиционно се намират консервативни дейности:

  • осигуряване центриране на главичката на бедрената кост (т.е. пълно „потапяне“ в ставна ямка) чрез използване на едно от ортопедични устройства: функционални гуми (гума на Мирзоева или гума на Виленски), гипсови превръзки (превръзка-дистанционер Ланге или кокситна превръзка), разтягане за бедрото или долната част на крака (лейкопластно, скелетно или маншетно)
  • лечебна гимнастика, масаж, физиотерапевтични процедури ангиопротективно действие,
  • лекарствена терапия (остеопротектори, хондропротектори),
  • оперативно лечение показано при 2-3 етапи на заболяването (насочени към подобряване на кръвоснабдяването на бедрената кост и отстраняване на биомеханични нарушения в става, възникнали във връзка с деформация на главичката на бедрената кост).

Обща продължителност на лечението – 3-4 години.

1 коментар

  1. Здравейте,
    в България има нов, абсолютно революционен, щадящ и работещ безотказно метод за възстановяване на асептичната никроза независимо дали става дума за дете или за възрастен. Този метод е разработен от наш български учен от БАН и дава резултати, които с нито една операция или хапче не може да бъде постигнат! Това е бъдещето лечение на дегенеративните заболявания и то е тук в България, не в Швейцария или Виена!
    Не ви ли писна да ви лъжат, да се чудите от къде да съберете баснословни суми за операций с неясен край? Да се върнете от чужбина , още по- зле от преди , да ви правят на опитно зайче и да им пълни гушите на тези “ светила“?
    Ако искате да се излекувате , тук в България , трябва да знаете ,че лечението е дълго и продължително , но води до излекуване ! За записване и лечение , моля изпращайте подробна информация на stianova05@yahoo.com

НАПИШИ КОМЕНТАР