Болест и синдром на Мениер

Болест и синдром на Мениер

626
0

Болестта на Мениер – това е негнойно, невъзпалително поражение на вътрешното ухо, вследствие на което се наблюдава увеличение броя на лабиринтната течност и повишаване на вътре лабиринтно налягане. Заболяването се характеризира с наличието на определен симптомокомплекс: шум в ушите, пристъпи прогресираща глухота, силен световъртеж, нарушение на равновесието. На този фон се развиват и вегетативни нарушения – гадене и повръщане.

Болест и синдром на МениерЗа първи път това заболяването отворено и подробно проучено през XIX век от френският лекар Проспер Мениер. В тази статия ще разгледаме въпроси на етиологията, патогенеза, симптоматиката, а също и течения, профилактика и лечение на заболяването.

Болеста на Мениер засяга хора на възраст между 18 и 73 години, проява на първоначалните симптоми се пада на 30 – 50 години. В младежки и детска възраст развитието на заболяването почти не се наблюдава.

Причини

За съжаление, истинските причини за появата болестта на Мениер така и не са разкрити. Има много различни теории, които хвърлят светлина върху възможната наследственост, наличието в организма на всякакви заболявания, пренесени по-рано заболявания настинал характер и множество други причини.

Беше забелязал, че все по-често болестта засяга хората, заети с умствена работа, следователно трябва да се предположи, че такива фактори като честа умора, стрес, нарушаване режима на труд и почивка, лишаване от сън, нерационалното хранене допринасат за развитието болест на Мениер.

Със сигурност трябва да се обърне внимание на наличието в миналото на такива заболявания като остеохондроза на гръбначния стълб, сифилис, алергични реакции и инфекции, които влияят отрицателно върху пропускливостта на кръвоносните съдове, както и тяхния тонус, нарушения на водно-физиологична обмяна, хормонални нарушения и нарушения в работата на ендокринната система. Тези проблеми са в състояние да влияят върху слуха на човека.

Болестта на Мениер може да се развие след пренесени травми на черепа, мозъчно сътресение на мозъка, инфекциозни заболявания на средното ухо и на горните дихателни пътища. Честата консумация на алкохол, силно кафе, солени храни, тютюнопушене, прием на аспирин също така увеличават шансовете да спровокира развитието на тази болест.

Познавателна статия:  Мирингит (възпаление на тъпанчето)

Някои изследователи смятат, че болестта на Мениер е наследствено заболяване, затова всеки трябва да се попита, не е боледувал ли някой от близките в семейството. Една от най-разпространените теории за развитие на това заболяване е увреждането на структурата на вътрешното ухо, вследствие на оток в ендолимфатичен канал на слуховия апарат за сметка на образование в него голямо количество течност. Тази течност изтича в други отдели на вътрешното ухо и оказва вреден ефект на тези анатомични структури.

Симптоматика на болест на Мениер

При болест на Мениер отбелязват виене на свят, шум в ушите и влошаване на слуха за сметка на поражението на вътрешното ухо. Слух, обикновено се влошава в едното ухо. При това заболяване, двустранно намаляване на слуха не е отбелязано. Пациентите често отбелязват, че слух то се влошава, то след някакво време отново се възстановява. При хора, страдащи от тази болест, много рядко се среща пълна глухота, но в някои случаи може да се развие едностранна глухота.

Шум в ушите се появява преди появата на болестта и достига своя връх в периода на обостряне. След пристъп шум изчезва и настъпва период на облекчение.

Къде по-трудно пациентите понасят виене на свят, поради които се наблюдава нарушаване на равновесието. Такива пациенти много трудно да бъдат дори в седнало положение, а ходенето за тях е много проблематично. При световъртеж се появява гадене, повръщане, човек силно бледнее, се изпотява, у него нарушено кръвно налягане.

Световъртеж при болест на Мениер
Световъртеж при болест на Мениер

Световъртеж при болест на Мениер може да продължи от няколко часа до няколко дни. След пристъп пациентът усеща слабост 2 – 3 дни, която след няколко дни минава, а след това отново се появява след поредния пристъп на световъртеж. Човек заема принудително положение, обикновено хоризонтално, симптомите ла бъдат по-малко изразени.

Познавателна статия:  Признаци и терапия на лабиринтит

Влошавания на дадено заболяване могат да се появят няколко пъти в седмицата, един – два пъти в годината, а след това и в рамките на няколко години.

Класификация на болест на Мениер

  • Вестибуларна форма. Се характеризира с това, че заболяването започва с вестибуларна дисфункция – гадене, повръщане, виене на свят, нарушение на равновесието и т.н. Се наблюдава при 15-20% от всички случаи.
  • Кохлеарна форма. Началото на болестта се определя от слухови нарушения – шум в ушите, пристъпи на глухота. Се наблюдава в 50% от случаите.
  • Класическа форма. Тази форма на заболяването се наблюдава при 30% от всички случаи и се характеризира с едновременно нарушение на вестибуларната и слухова функции.

Отделят такива степени болестта на Мениер:

  • Лека степен – пристъпи обикновено са чести и кратки с прекъсвания на няколко месеца, а понякога и години; трудоспособность на такъв пациент се запазва.
  • Средна степен – се наблюдава постоянна загуба на слух, чести пристъпи с продължителност до 5 часа; работоспособността на пациента се намалява за няколко дни след пристъп.
  • Тежка степен – пристъпи протичат ежедневно или седмично с пълен набор от симптоми на вестибуларни и слухови нарушения повече от 5 часа; състоянието на пациента е тежко, способност за работа загубена.

Диагностика болестта на Мениер

При обръщение пациента с наличието симптоми болестта на Мениер към УНГ-лекар, той притежава различни лабораторни изследвания, за да се изключат други заболявания със сходни проявления. Това могат да бъдат такива болести като отит на средното ухо, остър лабиринтит, евстахиит, тумори VIII пара на черепно-мозъчните нерви и много други.

За това се провеждат такива прегледи:

  1. Специфични серологични тестове за откриване на бледа трепонема.
  2. Изследване функциите на щитовидната жлеза.
  3. Изследване показателите обмяната на мазнините.
  4. Отоскопия.
  5. Изследване на слуха.
  6. Изследване на вестибуларния апарат .
  7. Визуализация — магнитен резонанс за да се избегне акустична неврома.
Познавателна статия:  Миринготомия - отвор в тъпанчето

Лечение болестта на Мениер

Лечение болестта на Мениер се провежда амбулаторно с ограничение на физическата активност в периода на пристъп. Се препоръчва да се намали приемането на течности, а при постоянно повръщане отказ от прием на храна.

Медикаментозно лечение състои в назначаването на нейролептични лекарства (трифтазин, хлорпромазин, етаперазин), производни на бутирофенона (халоперидол, дроперидол), съдоразширяващи и антихистаминни препарати (но-шпа, никошпан, димедрол), а също и диуретици.

Обикновено консервативно лечение болестта на Мениер ефективно, но в случаи на често повтарящи се пристъпи виене на свят се препоръчва оперативна намеса (5 – 10% от всички случаи).

Болестта на Мениер не представлява опасност за живота на човека, но води до силно намаляване на слуха. Но дори и при наличието на такива симптоми пациентите не винаги бързат да посетят специалист, надявайки се, че с времето всичко ще мине. Препоръчително е да се справят на по-ранен етап от развитие на заболяването, след това лекара ще бъде по-лесно да го диагностицира навреме, за да се назначи правилно лечение. При стартирани форми да се определи заболяване е изключително трудно, защото при обикновен преглед на ухото патологията не винаги е възможно да се открие.

Също така отрано лечение болестта на Мениер позволява максимално бързо да освободи пациента от неприятни симптоми с помощта на немедикаментозни методи за лечение. Едно от направленията на такава терапия – прилагане на рефлексни методи за лечение. Средната продължителност курса на лечение с метод на акупунктура 12-15 сесии. Сесиите се провеждат ежедневно в началото на лечението, а след подобряване на благосъстоянието на интервали от 1-2 дни.

НЯМА КОМЕНТАРИ

НАПИШИ КОМЕНТАР